интервю с КопчИ

Донка е една от първите участници в представянията на "В самолет без билет" и сме сигурни, че ще продължавате да чувате за работата й с деца в работилниците "Пясъчни картини". Запознайте се с нея в това интервю:

Разкажи ни за себе си и за нещата, които правиш.
Здравейте!
Аз съм Донич, от КопчИ.
КопчИ, защото от 1998г намирам копчета, а намереното копче носи щастие.
Към артеца се ориентирах преди много години,започнах с правене на всякакви фигурки от глина, които подарявах на приятели по различни поводи. Имах доста сполучливи. После дойде ред на камъните... Ей така, и аз не знам как, взех да виждам в камъните различни форми и неща, и започнах да ги подчертавам и дооформям, което се превърна в хоби. Обичам да правя разни неща с ръцете си и така се увлякох и по фигурките от тел и канап, започнах да рисувам върху обици, гривни, да правя различни бижута...Това лято бях на морето близо 3 месеца и събрах много седефени миди ,които съчетах по форма и цвят,
и се получиха доста интересни обици... Обичам всички идеи да стават реализирани идеи. Има неща,които съм правила буквално за няколко часа.
Участвах  и миналата, и тази година, на фестивала за изкуства и занаяти ''Различният поглед'' , който се провежда в родната ми Стара Загора , с пясъчни картини, и се случи така, че отскоро започнах да правя и работилници за деца.

С какво друго се занимаваш ?
Културолог съм по образование, но докато учих ,случайно започнах работа в една частна детска градина като възпитател, и оттогава досега,
12 години вече, възпитавам,обучавам и се грижа за деца на различна възраст. В момента се опитвам за съчетавам всички неща ,с които се занимавам, и не знам как, но засега успявам.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновението ми идва изведнъж. Всичко може да ме вдъхнови. Веднъж отидохме на открита веселба с приятели до един язовир в близост до София, и няма да забравя как намерих един огромен бетонен къс със стърчаща арматура от него... Моментално ми дойде идея да я махна от бетона и да я направя на жираф. Скелето на жирафа получи завършен вид още там. Като се прибрахме в Сф го увих в канап, сложих му малко дървени топчета на петната и го подарих на една приятелка.

Каква музика обичаш да слушаш и коя книга е в момента на нощното ти шкафче?
Нямам определена музика ,която слушам, докато творя. Според настроението и нагласата ми. Не ми остава и много време да чета книги,но последната ,която ме грабна е ''Кафе за събуждане''.

Къде работиш по проектите си ?
Вкъщи ми е най-уютно. Но имаш ли желание, идеи и вдъхновение, мястото е без значение.

Опишете своя стил.
Не се вписвам в рамка. Разнообразен. Всяко нещо си има своя чар и чака да го откриеш. Не обичам кича, държа нещата ,които правя, да са естетически издържани и да се харесат първо на мен, и после на другите.

Разкажи накратко за развитието на твоята работа - от първите ти проекти до сега
Въображението ми ме движи напред и ме развива. Експериментирам и се уча постоянно, пробвам нови неща и съчетавам различни материали. Всеки ден се откривам и намирам нещата, които искам да преобразя или направя. Всичко започна като хоби и виждам  пътя, по който може да бъде моя професия. Важно е да повярваш в себе си и да правиш нещата, които обичаш с желание и любов.

Има ли някой твой колега, работата на когото наистина харесваш?
Има много хора около мен, които  приятно ме изненадват със своите щури идеи и хрумвания. Благодаря им, че ги има! Няма да ми стигне мястото да изброя всички, които наистина са докоснали сърцето ми, а в изкуството това е най- важното.