Разкажи ни за себе си и за нещата, които правиш
Казвам се Веселина, но Неферет е името, което сама избрах за себе си – някак си просто ми отива повече. Хобито ми е изкуството за сгъване на хартия оригами и се занимавам с него от 2009-та година, след като пейпъркрафтът ми поомръзна. Фен съм на модулните оригами и почти не правя класически (т.е. от един лист); най-любими са ми геометричните форми и кусудамите (условно – цветни топки). Ентусиазмът ми в тази насока доведе до затрупване на стаята ми с какви ли не хартиени творения, които в един момент започнах да подарявам и продавам. Така започнах да се интересувам и от събития, на които бих могла да покажа нещата, които правя – за да „зарибя” още хора, да изкарам някой лев или просто за удоволствието да срещна нови лица.
С какво друго се занимаваш осен с това?
В началото на м. юли защитих бакалавърска степен и сега се чудя какво да захващам. Принципно съм малко или повече непостоянна в заниманията си и не се задържам дълго на едно нещо – минала съм през какви ли не хобита и мании. До неотдавна се водех запален геймър и почти не отлепях от лаптопа, но покрай писането на дипломната работа трябваше да се огранича и честно казано не ми се забива отново в някоя онлайн игра.
Обичам да чета, да слушам музика, да карам колело; голям фен съм на японските анимация и комикси (аниме и манга) – от там всъщност развих и по-значителен интерес към оригами. За момента нямам друго стабилно занимание – оглеждам се за работа и преценявам магистърски програми (доста суховато и не особено творческо занимание).
Какво те вдъхновява?
Най-често искрата пламва, докато разглеждам оригами на други артисти – виждам нещо и си казвам, че искам да се науча да го правя или пък че бих го направила различно. Не е рядкост да седна да сгъвам и без вдъхновение – просто от скука или защото ми се слуша музика, а не върви само да гледам в тавана. Иначе като цяло в живота се вдъхновявам от какво ли не.
Слушаш ли музика докато твориш?
Почти задължително! Повечето неща ми вървят по-добре с музика, отколкото без. Особено когато правя оригами, музиката ми помага да се отпусна и да престана да мисля за други неща.
Къде работиш по проектите си?
Вкъщи, на бюрото около лаптопа. През последната година в университета имах и разни скучновати лекции, които слушах с едно ухо докато сгъвам нещо. Но най-удобно си остава в мойта си стая.
Опиши своя стил.
Не съм сигурна дали мога да кажа, че имам собствен стил. Търся интересни форми и живи цветове, които да напомнят за нещо, да говорят или да са просто приятни за окото. Бих се зарадвала, ако страничният наблюдател разпознава почерка ми, но се съмнявам случаят да е такъв.
Разкажи накратко за развитието на твоята работа – от първите ти проекти до сега?
Започнах с детски пейпъркрафт модели, но цялото принтиране, рязане и лепене бързо ми омръзна. Когато преминах към оригами, идеята ми беше просто да запълвам време, но още в началото попаднах на някои модулни модели, които ми разкриха едно доста широко поле за експерименти. От разпадащи се заради лошо лепило кусудами в крайна сметка стигнах до правене на най-различни висящи украси, коледни играчки и миниатюрни обици. Минах през бая опити, докато се науча какви хартии и при нужда лепила е най-добре да използвам за различните проекти – методът на пробите и грешките може и да е донякъде обезкуражаващ, но поне при мен даде страхотни резултати в рамките на само няколко месеца.
Има ли някой твой колега, работата на когото наистина харесваш?
Ами, трудно е да се каже, защото не много хора в България се занимават с оригами, а пък аз познавам още по-малко – просто това изкуство все още няма особена гласност у нас или поне такова е моето впечатление. От тези познати пък единици се занимават с модулни оригами, така че почти няма с кого да разговарям на тази тема и да обменяме идеи.
Идолът ми като цяло в областта на оригами е японката Томоко Фусе, която не престава да ме изненадва и вдъхновява. Извън това следя немалко български блогове за всякакви хендмейд неща – бижута, картички, куилинг... каквото се сетите. Харесвам работата на всички тези творци и много се радвам, че към тях започва да има все по-засилен интерес и че всички ние имаме шанс за изява чрез събития като „В самолет без билет”.
Хей, само да отбележа, че блогът ми наскоро се премести на http://papercraft.nefer-et.com/. :)
ОтговорИзтриванезащо не мога да вляза в сайта?
ОтговорИзтриване