Интервю с Йовка Христова

Разкажи ни за себе си и за нещата, които правиш.

Казвам се Йовка Христова. Водя ателиета за различни техники (пачуърк, декупаж, плъсти, иглонабиване, макраме и други) за възрастни и деца, грижа се за felt-bg.com и за разноообразнието там, както и майсторя, за каквото имам желание и време. 
По образование съм математик.

Занимавах се с катерене, летене, спасяване на хижа и екстремни преходи в планината. 
През последните девет години съм майка, което напълно ме удовлетворява:)))

С какво друго се занимаваш ?

С гледане на деца:) Моите две деца.Това е основното всъщност, всичко

друго е не толкова приоритетно. Забавляваме се, учим нови неща,

приключенстваме. Правя и използвам след това обучителни занимавки за

малкото ми детенце, което е с аутизъм, по Глен Дюман, Зайцев,

Монтесори и други, даващи резултати при специалните деца. Чета книги,

по много и при всеки удобен случай. Готвя безглутенови сладки, солети

и други подобни всекидневно. Садя зелениии, последно рукола и босилек.

Това е общо взето.

Какво те вдъхновява?

Най-вече децата ми.

Слушаш ли музика докато твориш ?

Не. У дома постоянно има глъч. Малкият дребосък ми пее, големия ми

разказва за лего роботите, които е конструирал, слушам как се

упражнява на китарата или просто си говорим за нещо интересно.

Къде работиш по проектите си ?

Имам ателие, то по скоро сега прилича на склад, с много платове,

вълни, прежди, джунджории, две шевни машини, една плетачна, две

работни маси и един компютър. Там започва всичко, избирам си

материалите, с които ще работя даденото нещо. След това ги слагам в

една щайга и ги нося в дневната, ако ми остане време там се случват

нещата.

Опиши своя стил

Ами трудна работа. Приятелите ми го определят като романтичен и по

детски наивен, най-вероятно е такъв:)

Разкажи накратко за развитието на твоята работа - от първите ти

проекти до сега

Ами както се казва, всичко започва от детството:) Та и аз така, след

като баба ми и майка ми ме научиха как да плета и шия, шиех дрехи на

куклите и даже се опитах на 3годишната ми сестра, ушивайки й панталон

без крачолна извивка:) Бяха ми дали старата шевна машина на баба и на

нея шиех. Като се замисля сега, всичките ми опити бяха провал, но

никой не ми се караше за това, напротив - насърчаваха ме. В един

период си шиех всички дрехи, както и на приятели. Докато учех висша

математика в университета и след това, докато преподавах елементарна

такава, всичко беше хоби, за разтоварване и забавление. В един момент,

когато диагностицираха Йони много неща се промениха, хоби и

професионално ориентиране се обърнаха. Направих една самостоятелна

изложба с текстилни пана, тип пачуърк, участвах в няколко съвместни,

но най ми е забавно воденето на ателиета. Толкова е прекрасно като

усещане да покажеш, да разкриеш малките тайни, да дадеш знания и да

помогнеш да се доразвият уменията на хората, насърчавайки ги.

Има ли някой твой колега, работата на когото наистина харесваш ?

Ами много са и ще забравя някой, но...

Харесвам творбите, които излизат от ръцете на Сандра Наумова и Калина

Чанкова, аксесоарите на Илка Пейчева и Пламена Каралийска, ръчно

правените хартии и бижута на Христина Етърска и Надежда Донкова,

дървените красоти на Четирите мечета, създавани от Томи и Весито.

Бродериите на Илиана Брьомер, филцовите фигурки на Ирина Полянская. И

много ме зареждат усмихващите снимки и архитектурни решения на Биляна

Гецова.