интервю с Мария Лале

Както вече ви е направило впечатление, нашите творци са интересни и всестрано развити личности. Това е Мария Лале, която бе част от екипажа по време на третия полет.

Разкажи ни за себе си и за нещата, които правиш.

О, аз съм неспасяем мечтател, боря се постоянно с вятърни мелници и обожавам красотата във всяка една нейна форма. Идва ми естествено да сътворявам разни чудесийки с ръцете си и да се опитвам да разкрасявам още и още. Освен това съм и такъв човек, който усилено се опитва да направи от нищо нещо, всичко е материал за работа. Дори ще издам една моя малка тайна - и най малките парченца плат или пък непотребно мънисто или някоя дървена клечица грижлво си ги събирам, защото съм сигурна, че един ден ще бъдат включени в нещо ново. Шантаво е, знам, но това е. Почти нищо на боклука, защото може да се вдъхне някакъв нов живот в него. Но да си призная, най-много обичам да творя с неща от самата природа - ширарки, миди, листа и тн. И много конци, разбира се, като сама си ги оцветявам и боядисвам. Изключителен привърженик съм на естествените материали - памук, лен, коприна.

С какво друго се занимаваш освен с това?

Ами, по образование съм педагог и културолог, но в последствие се насочих към писането. Наскоро станах и магистър по творческо писане, това е другата ми страст. Съвсем скоро на бял свят ще се появи и моята първа книга, надявам се. Тя е книга с приказки за големи деца. Жонглирам с огън и рисувам графити, чета книги, събирам билки и все още вярвам в чудеса.

Какво те вдъхновява?
Магията на живота във всичките му проявления.

Слушаш ли музика докато твориш?

Аз съм от музикантско семейство и неминуемо музиката е винаги около мен.

Къде работиш по проектите си?

Навсякъде. Където ме свари, там. Дори винаги, когато пътувам, има нещо с мен, което масторя в крачка. Няма да забравя, че при едно изкачване високо в планината, когато трябва да си възможно най-компактен с багажа си, не успях да не си взема някой друг конец, кука и още няколко джунджурии и беше ценен урок за неоходимото излишество на път. Но при пътуване почти винаги оставям това, което съм направила, на мястото, където съм била или го подарявам на някого, с когото споделяме пътешествието.

Опиши своя стил

О, не знам. Това е просто стилът на Мария Лале.

Разкажи накратко за развитието на твоята работа - от първите ти проекти до сега

Мисля, че тази работа няма начало и край. Или имаш потребност да го правиш, или не. Освен това съм сигурна, че опитът, който придобиваш при работата с различните материали, се натрупва с времто и смятам, че при мен тепърва ще доведе до още по-красиви и съвършенни творения.

Има ли някой твой колега, работата на когото наистина харесваш?

Да, много автори. Но последните ми любимци са едно крю от дами, които се опитват да творят с конци и прежда из улиците на европейските градове. В техните работи можеш да видиш оплетени с цветни прежди стволове на дървета, огради, пътни знаци и дори оплетени дупки по улиците. Техният проект се казва Knit the city. (Оплети града). Страхотно ми харесва начинът, по който приложното изкуство и уличният арт са в пълна хармония и това, че целта е градът да стане малко по цветен, дружелюбен и красив. От българските автори искрено се възхищавам на вображението на Лумаги - Магдалена Митева.